qhve (Зорница)
66 66
3.05.2007 г., 12:54 ч.

без дъх 

  Поезия
713 0 3

Останала без дъх и без покой,
душата си захвърлила на дявола,
се скривам във хралупата си своя и чакам ангела.
Безцелно мятам мислите си грозни
и лягам на съдбата си прогизнала.
Сгърчило се е Егото ми в поза
нелицеприятна, по-лошо, увиснала.
Разкъсвам дрипите на свободата си,
превързвам с тях ранената си воля.
И после слагам Бога на бедрата си,
и му се моля. Моля! Моля!

© Зорница Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • писателче (Светослав Иванов), себе си ли усети
    четох те, прекрасен си
  • Продължавай мила и Му повярвай!
    Много е силен стихът ти!
  • Браво, Зори!
    Много е хубаво!

    П.П. Ако размениш,,увиснала и лоша'', мисля, че ще е по-четливо.
Предложения
: ??:??