Останала без дъх и без покой,
душата си захвърлила на дявола,
се скривам във хралупата си своя и чакам ангела.
Безцелно мятам мислите си грозни
и лягам на съдбата си прогизнала.
Сгърчило се е Егото ми в поза
нелицеприятна, по-лошо, увиснала.
Разкъсвам дрипите на свободата си,
превързвам с тях ранената си воля.
И после слагам Бога на бедрата си,
и му се моля. Моля! Моля!
© Зорница All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
