qhve (Зорница)
66 66
May 3, 2007, 12:54 PM

без дъх 

  Poetry
710 0 3

Останала без дъх и без покой,
душата си захвърлила на дявола,
се скривам във хралупата си своя и чакам ангела.
Безцелно мятам мислите си грозни
и лягам на съдбата си прогизнала.
Сгърчило се е Егото ми в поза
нелицеприятна, по-лошо, увиснала.
Разкъсвам дрипите на свободата си,
превързвам с тях ранената си воля.
И после слагам Бога на бедрата си,
и му се моля. Моля! Моля!

© Зорница All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • писателче (Светослав Иванов), себе си ли усети
    четох те, прекрасен си
  • Продължавай мила и Му повярвай!
    Много е силен стихът ти!
  • Браво, Зори!
    Много е хубаво!

    П.П. Ако размениш,,увиснала и лоша'', мисля, че ще е по-четливо.
Random works
: ??:??