Останала без дъх и без покой,
душата си захвърлила на дявола,
се скривам във хралупата си своя и чакам ангела.
Безцелно мятам мислите си грозни
и лягам на съдбата си прогизнала.
Сгърчило се е Егото ми в поза
нелицеприятна, по-лошо, увиснала.
Разкъсвам дрипите на свободата си,
превързвам с тях ранената си воля.
И после слагам Бога на бедрата си,
и му се моля. Моля! Моля!
© Зорница All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
