27 июн. 2010 г., 21:51

Без отговор

805 0 0

Запитай небето
и то ще ти отговори!
Колко дълго стоя и чакам
тебе да срещна,
с тебе да говоря!
Запитай дърветата
и те ще ти отговорят
как се спъвам в бурени и клони,
път откривам,
по пътя вървя,
но не мога да те открия!
Запитай ручея
и той ще ти отговори
колко дълго мих очите си,
исках да изтрия сълзите за тебе,
но не можах да ги измия!
Попитай сърцето си
иска ли моето,
да ми отговори?
Попитай устните
жадуват ли моите,
да ми отговорят ?
Накрая попитай тялото
иска ли моето
и ми отговори?
Но ти мълчиш,
не отговаряш!
Защо?
Докога да питам?
Не мога да реша!
Приказен сън ли е!
Истина ли е!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...