Jun 27, 2010, 9:51 PM

Без отговор

  Poetry » Other
800 0 0

Запитай небето
и то ще ти отговори!
Колко дълго стоя и чакам
тебе да срещна,
с тебе да говоря!
Запитай дърветата
и те ще ти отговорят
как се спъвам в бурени и клони,
път откривам,
по пътя вървя,
но не мога да те открия!
Запитай ручея
и той ще ти отговори
колко дълго мих очите си,
исках да изтрия сълзите за тебе,
но не можах да ги измия!
Попитай сърцето си
иска ли моето,
да ми отговори?
Попитай устните
жадуват ли моите,
да ми отговорят ?
Накрая попитай тялото
иска ли моето
и ми отговори?
Но ти мълчиш,
не отговаряш!
Защо?
Докога да питам?
Не мога да реша!
Приказен сън ли е!
Истина ли е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...