finaltouch (Георги Ванчев)
291 425
3 февр. 2010 г., 09:52

Бездомното куче 

  Поэзия » Гражданская
1380 0 7

 

 

Тази нощ нещо ужасно се случи.

Някой убил е бездомното куче.

А то отнесе толкоз закани...

дето нахално нахълтва в съня ни,

и посред нощ с вой ни стряска децата

като завие срещу луната...!

Денем пък – все сред тях се завира

и разбира се, че ни нервира...

А на децата им теглим ушите

и им набиваме във главите:

- А бе, на вас не ви ли е ясно,

че може кучето и да е бясно?

А ето - днес и това да се случи...

Някой убил е бездомното куче...

Ала защо  всички гузно немеем,

като ни питат децата – къде е?

И защо днес не се поздравяваме

а мълчаливо се разминаваме?

Искахме го, нали? Е, вече се случи -

няма го вече бездомното куче.

А пък сърцето ни тъжно се свива,

щом чуем децата да бъбрят щастливо:

- Сигурно има си ново другарче

и затова вече нощем не плаче...

 

Няма го вече бездомното куче.

Но чак сега то, уви, ни научи,

че във живота ни – муден и скучен,

има и място за улично куче...

© Георги Ванчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Навярно искаше да ме разкъса.
    Когато хвърлих камък да се браня,
    то мигом изтърча натам да види
    дали наистина е камък, а не хляб.
    Постъпва сигурно така, защото
    отделя трудно злото от доброто.

    Петър Алипиев
  • Браво!!! Не мислех, че някой ще се вдъхнови от убийство на бездомна животинка! Аз безкрайно обичам животните! Чудесно е, че има и поети като Вас! Още веднаж - БРАВО!
  • Трябва да мислим, какво си пожелаваме!
  • Хареса ми и темата и интерпретацията!Поздравления!
  • Харесах!Много мъдро!Поздрав!
  • Има място за всички под слънцето. Но колко от нас намират своето място!
    Поздрав, Джорджи!
  • Колко си прав!!!
Предложения
: ??:??