Бездомното куче
Тази нощ нещо ужасно се случи.
Някой убил е бездомното куче.
А то отнесе толкоз закани...
дето нахално нахълтва в съня ни,
и посред нощ с вой ни стряска децата
като завие срещу луната...!
Денем пък – все сред тях се завира
и разбира се, че ни нервира...
А на децата им теглим ушите
и им набиваме във главите:
- А бе, на вас не ви ли е ясно,
че може кучето и да е бясно?
А ето - днес и това да се случи...
Някой убил е бездомното куче...
Ала защо всички гузно немеем,
като ни питат децата – къде е?
И защо днес не се поздравяваме
а мълчаливо се разминаваме?
Искахме го, нали? Е, вече се случи -
няма го вече бездомното куче.
А пък сърцето ни тъжно се свива,
щом чуем децата да бъбрят щастливо:
- Сигурно има си ново другарче
и затова вече нощем не плаче...
Няма го вече бездомното куче.
Но чак сега то, уви, ни научи,
че във живота ни – муден и скучен,
има и място за улично куче...
© Георги Ванчев All rights reserved.
