16 дек. 2019 г., 08:04

Безмерността на живота

1.5K 0 4

Под вдъхновените

лъчи на залеза

пустота в далечината

даваше мечти - прозрения.

Тишината във въздуха

възпяваше надежди за

бъдещето за неоткритото

и невидяното, за това което

предстои от сега нататък,

за неосъщественото.

На това, което ще остане

във вечни векове -

увековеченият престиж.

А не на това, което ще залинее и

изчезне - посредствеността.

Спомени, погребани в простора

на безмерният океан тежаха

на дълбините му, така както

камъкът си тежи на мястото.

Пяна и вълни леещи се от

водата олицетворяваха

жизнената сила на потока от

мисли преплетени като в буря.

Даваха нова начало всеки път,

когато духът е обезсърчен.

Годините минаваха, а миналото 

оставаше непокътнато.

Последователността на

времето оставаше недосегаемо.

 

15 декември, 2019

 

Вдъхновено от видео в youtube https://www.youtube.com/watch?v=2ZNSteDhtXM

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимира Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

19 место

Комментарии

Комментарии

  • Пепи благодаря искрено за римата и комплимента! Чудесно и много допълващо моите стихове. Отдава Ви се прекрасно.
  • А ефирът натежал от въпроси
    в порой от мисли ни дави,
    искаш и ти да разкриеш
    милион години в нас какво крием,
    потоци към реката препускат
    с надежда тя към морето ги носи,
    от небето стълб светлина
    към тъмната наша страна
    прорязва ефира и в душите
    прогледнали се забива и спира,
    Кръгът се затваря - всичко свършва
    където започва; краят - начало е,
    началото е начало на края!

    Хареса ми стихът ти, отговарям ти в рима, щом подарък коледен е, нека наздравици и усмивки да има!
    Поздрав!
  • Ирен ами явно не съм чела докрай условията. Много на бързо разбрах, че моето произведение трябва да е вдъхновено от друго. Права сте, ако не попадам в условията вероятно ще бъда изключена от играта.
  • Озадачена съм... Аз ли не разбрах правилно условието на предизвикателството?
    Според мен това предизвикателство, което бих нарекла игра, беше за написване на стихотворение, което да е вдъхновенно от такова на друг автор в "Откровения" и това да е като своеобразен интересен подарък за него.
    ... но може би аз греша.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...