Безмерността на живота
Под вдъхновените
лъчи на залеза
пустота в далечината
даваше мечти - прозрения.
Тишината във въздуха
възпяваше надежди за
бъдещето за неоткритото
и невидяното, за това което
предстои от сега нататък,
за неосъщественото.
На това, което ще остане
във вечни векове -
увековеченият престиж.
А не на това, което ще залинее и
изчезне - посредствеността.
Спомени, погребани в простора
на безмерният океан тежаха
на дълбините му, така както
камъкът си тежи на мястото.
Пяна и вълни леещи се от
водата олицетворяваха
жизнената сила на потока от
мисли преплетени като в буря.
Даваха нова начало всеки път,
когато духът е обезсърчен.
Годините минаваха, а миналото
оставаше непокътнато.
Последователността на
времето оставаше недосегаемо.
15 декември, 2019
Вдъхновено от видео в youtube https://www.youtube.com/watch?v=2ZNSteDhtXM
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимира Всички права запазени
