Dec 16, 2019, 8:04 AM

Безмерността на живота

1.5K 0 4

Под вдъхновените

лъчи на залеза

пустота в далечината

даваше мечти - прозрения.

Тишината във въздуха

възпяваше надежди за

бъдещето за неоткритото

и невидяното, за това което

предстои от сега нататък,

за неосъщественото.

На това, което ще остане

във вечни векове -

увековеченият престиж.

А не на това, което ще залинее и

изчезне - посредствеността.

Спомени, погребани в простора

на безмерният океан тежаха

на дълбините му, така както

камъкът си тежи на мястото.

Пяна и вълни леещи се от

водата олицетворяваха

жизнената сила на потока от

мисли преплетени като в буря.

Даваха нова начало всеки път,

когато духът е обезсърчен.

Годините минаваха, а миналото 

оставаше непокътнато.

Последователността на

времето оставаше недосегаемо.

 

15 декември, 2019

 

Вдъхновено от видео в youtube https://www.youtube.com/watch?v=2ZNSteDhtXM

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимира All rights reserved.

The work is a contestant:

19 place

Comments

Comments

  • Пепи благодаря искрено за римата и комплимента! Чудесно и много допълващо моите стихове. Отдава Ви се прекрасно.
  • А ефирът натежал от въпроси
    в порой от мисли ни дави,
    искаш и ти да разкриеш
    милион години в нас какво крием,
    потоци към реката препускат
    с надежда тя към морето ги носи,
    от небето стълб светлина
    към тъмната наша страна
    прорязва ефира и в душите
    прогледнали се забива и спира,
    Кръгът се затваря - всичко свършва
    където започва; краят - начало е,
    началото е начало на края!

    Хареса ми стихът ти, отговарям ти в рима, щом подарък коледен е, нека наздравици и усмивки да има!
    Поздрав!
  • Ирен ами явно не съм чела докрай условията. Много на бързо разбрах, че моето произведение трябва да е вдъхновено от друго. Права сте, ако не попадам в условията вероятно ще бъда изключена от играта.
  • Озадачена съм... Аз ли не разбрах правилно условието на предизвикателството?
    Според мен това предизвикателство, което бих нарекла игра, беше за написване на стихотворение, което да е вдъхновенно от такова на друг автор в "Откровения" и това да е като своеобразен интересен подарък за него.
    ... но може би аз греша.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...