Безнадеждност
659
0
1
Погледнах към небето,
звездите не видях.
Това ли е, което
някои наричат страх?
Попаднах под земята
и все ми беше тая.
Не чувствам си краката,
за туй ли да се мая?
Докосвайки водата,
от жажда аз умирам.
Стъпвам на земята,
в пръстта крака провирам.
Не искай аз да плача,
в мен сълзи не виреят.
Трупа сама ще влача.
Не всички го умеят...
31 август 2005г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жана Симеонова Все права защищены
