Безнадеждност

7.05.2007 г., 9:38 ч.

Поезия

467 0 1

Погледнах към небето,

звездите не видях.

Това ли е, което

някои наричат страх?

Попаднах под земята

и все ми беше тая.

Не чувствам си краката,

за туй ли да се мая?

Докосвайки водата,

от жажда аз умирам.

Стъпвам на земята,

в пръстта крака провирам.

Не искай аз да плача,

в мен сълзи не виреят.

Трупа сама ще влача.

Не всички го умеят...

31 август 2005г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.