Безнадеждност
657
0
1
Погледнах към небето,
звездите не видях.
Това ли е, което
някои наричат страх?
Попаднах под земята
и все ми беше тая.
Не чувствам си краката,
за туй ли да се мая?
Докосвайки водата,
от жажда аз умирам.
Стъпвам на земята,
в пръстта крака провирам.
Не искай аз да плача,
в мен сълзи не виреят.
Трупа сама ще влача.
Не всички го умеят...
31 август 2005г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жана Симеонова Всички права запазени
