Winter_Snake (Жана Симеонова) Winter_Snake (Жана Симеонова)
1 3
May 7, 2007, 9:38 AM

Безнадеждност

  Poetry
656 0 1

Погледнах към небето,

звездите не видях.

Това ли е, което

някои наричат страх?


Попаднах под земята

и все ми беше тая.

Не чувствам си краката,

за туй ли да се мая?


Докосвайки водата,

от жажда аз умирам.

Стъпвам на земята,

в пръстта крака провирам.


Не искай аз да плача,

в мен сълзи не виреят.

Трупа сама ще влача.

Не всички го умеят...


                                 31 август 2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жана Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0