Безсрочна обич
С мълчание не ме наказвай –
спокойствието ми дари.
И по-добре ме удари,
но лоша дума ми не казвай.
Мълчанието е забрава,
а думите са пък капан.
И без спасителен колан
ме дебне злополука здрава.
Денят е калпаво настроен –
налива в огъня масло.
Дошло е времето, дошло
да следвам пътя си достоен.
И всяка крачка да е точна
макар, че пътят ми е крив.
А нрава ми е малко див,
но обичта ми е безсрочна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
