С мълчание не ме наказвай –
спокойствието ми дари.
И по-добре ме удари,
но лоша дума ми не казвай.
Мълчанието е забрава,
а думите са пък капан.
И без спасителен колан
ме дебне злополука здрава.
Денят е калпаво настроен –
налива в огъня масло.
Дошло е времето, дошло
да следвам пътя си достоен.
И всяка крачка да е точна
макар, че пътят ми е крив.
А нрава ми е малко див,
но обичта ми е безсрочна...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
