С мълчание не ме наказвай –
спокойствието ми дари.
И по-добре ме удари,
но лоша дума ми не казвай.
Мълчанието е забрава,
а думите са пък капан.
И без спасителен колан
ме дебне злополука здрава.
Денят е калпаво настроен –
налива в огъня масло.
Дошло е времето, дошло
да следвам пътя си достоен.
И всяка крачка да е точна
макар, че пътят ми е крив.
А нрава ми е малко див,
но обичта ми е безсрочна...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
