16 июн. 2018 г., 16:02

Битовизми

698 3 12

                 Мисля днес да пиша Ода

                 за съдбата на народа.

                 Вземам папка, химикали,

                 тихо в кухнята се свирам.

 

                 А жената бодро влиза...

                 Свойта участ веч разбирам.

                 "Тука днеска ще се готви!

                 Стига с твойте щуротии!

 

                На писател все се правиш.

                Дай тигана от килера!

                И черпак да не забравиш,

                два домата и пипера.

 

                Сядам най-накрая морен,

                търся дума с хубав "корен".

                Щом ще бъде славна Ода,

                там герой ще е народа.

 

                Губи ми се важна рима.

                "Дай да проснеме килима!"

                Как да стане с "планина"?

                "Виж тавата с мусака!"

 

                "Идвай тука! Бъркай лука!"

                А съм кротък по природа...

                "И да хвърлиш днес боклука...!"

                Спирам! Свърши мойта Ода!

                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...