Мисля днес да пиша Ода
за съдбата на народа.
Вземам папка, химикали,
тихо в кухнята се свирам.
А жената бодро влиза...
Свойта участ веч разбирам.
"Тука днеска ще се готви!
Стига с твойте щуротии!
На писател все се правиш.
Дай тигана от килера!
И черпак да не забравиш,
два домата и пипера.
Сядам най-накрая морен,
търся дума с хубав "корен".
Щом ще бъде славна Ода,
там герой ще е народа.
Губи ми се важна рима.
"Дай да проснеме килима!"
Как да стане с "планина"?
"Виж тавата с мусака!"
"Идвай тука! Бъркай лука!"
А съм кротък по природа...
"И да хвърлиш днес боклука...!"
Спирам! Свърши мойта Ода!
© Хари Спасов All rights reserved.