24 сент. 2011 г., 21:19

Бивши

1.1K 0 3

Сърцето ми е пълно с някаква любов,
някаква любов никому ненужна.
Сърцето ми е пълно, но ненужно,
сърцето ми е пълно със излишност.

 

Сърцето ми е боклукчийско кошче -
в него вие хвърляхте надежди,
които го изпълват даже днес, когато
отдавна вече вие сте далече.

 

Далеч, забравили в каква любов 
се бяхте врекли. А аз съм още тук,
да плача, да се моля за внимание,
да помня миналото с съжаление

и да посрещам бъдещето с отчаяние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...