Сърцето ми е пълно с някаква любов,
някаква любов никому ненужна.
Сърцето ми е пълно, но ненужно,
сърцето ми е пълно със излишност.
Сърцето ми е боклукчийско кошче -
в него вие хвърляхте надежди,
които го изпълват даже днес, когато
отдавна вече вие сте далече.
Далеч, забравили в каква любов
се бяхте врекли. А аз съм още тук,
да плача, да се моля за внимание,
да помня миналото с съжаление
и да посрещам бъдещето с отчаяние.
© Теодора Дамянова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
