24.09.2011 г., 21:19

Бивши

1.1K 0 3

Сърцето ми е пълно с някаква любов,
някаква любов никому ненужна.
Сърцето ми е пълно, но ненужно,
сърцето ми е пълно със излишност.

 

Сърцето ми е боклукчийско кошче -
в него вие хвърляхте надежди,
които го изпълват даже днес, когато
отдавна вече вие сте далече.

 

Далеч, забравили в каква любов 
се бяхте врекли. А аз съм още тук,
да плача, да се моля за внимание,
да помня миналото с съжаление

и да посрещам бъдещето с отчаяние.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...