24.09.2011 г., 21:19

Бивши

1.1K 0 3

Сърцето ми е пълно с някаква любов,
някаква любов никому ненужна.
Сърцето ми е пълно, но ненужно,
сърцето ми е пълно със излишност.

 

Сърцето ми е боклукчийско кошче -
в него вие хвърляхте надежди,
които го изпълват даже днес, когато
отдавна вече вие сте далече.

 

Далеч, забравили в каква любов 
се бяхте врекли. А аз съм още тук,
да плача, да се моля за внимание,
да помня миналото с съжаление

и да посрещам бъдещето с отчаяние.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...