21 мар. 2013 г., 22:42

Благодаря

1.7K 0 3

Честит Ви световен ден на поезията!

:)


И когато Ви пиша,
сам когато мълча,
в оцелелите ниши
пък се влива тъга,

зад умора се крие, 
с неродения плач,
побелялата лилия
и предишна Душа,

дето в тихия огън
влиза като в море,
обидчива е много,
дава сливи за смет

и обича простора,
към звездите лети,
а и вярва, че корен
не е само... статив,

ми помагате, Хора!
Май съм още дете,
подарения молив
взел за някой поет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...