Честит Ви световен ден на поезията!
:)
И когато Ви пиша,
сам когато мълча,
в оцелелите ниши
пък се влива тъга,
зад умора се крие,
с неродения плач,
побелялата лилия
и предишна Душа,
дето в тихия огън
влиза като в море,
обидчива е много,
дава сливи за смет
и обича простора,
към звездите лети,
а и вярва, че корен
не е само... статив,
ми помагате, Хора!
Май съм още дете,
подарения молив
взел за някой поет.
© Ангел Колев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!