Mar 21, 2013, 10:42 PM

Благодаря

1.7K 0 3

Честит Ви световен ден на поезията!

:)


И когато Ви пиша,
сам когато мълча,
в оцелелите ниши
пък се влива тъга,

зад умора се крие, 
с неродения плач,
побелялата лилия
и предишна Душа,

дето в тихия огън
влиза като в море,
обидчива е много,
дава сливи за смет

и обича простора,
към звездите лети,
а и вярва, че корен
не е само... статив,

ми помагате, Хора!
Май съм още дете,
подарения молив
взел за някой поет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....