21.03.2013 г., 22:42

Благодаря

1.7K 0 3

Честит Ви световен ден на поезията!

:)


И когато Ви пиша,
сам когато мълча,
в оцелелите ниши
пък се влива тъга,

зад умора се крие, 
с неродения плач,
побелялата лилия
и предишна Душа,

дето в тихия огън
влиза като в море,
обидчива е много,
дава сливи за смет

и обича простора,
към звездите лети,
а и вярва, че корен
не е само... статив,

ми помагате, Хора!
Май съм още дете,
подарения молив
взел за някой поет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...