Честит Ви световен ден на поезията!
:)
И когато Ви пиша,
сам когато мълча,
в оцелелите ниши
пък се влива тъга,
зад умора се крие,
с неродения плач,
побелялата лилия
и предишна Душа,
дето в тихия огън
влиза като в море,
обидчива е много,
дава сливи за смет
и обича простора,
към звездите лети,
а и вярва, че корен
не е само... статив,
ми помагате, Хора!
Май съм още дете,
подарения молив
взел за някой поет.
© Ангел Колев Todos los derechos reservados