21 июл. 2009 г., 22:36

Близо до звездите

778 0 12

Днес се изпълниха 40 дни от смъртта на татко СПАС

 

Сбогом, тате!

Няма път назад.

Ще се възнесеш

към Светлината.

Моля се

за твоята душа,

да ти е добре

оттатък...

Ние тихо пак ще помълчим,

ще запалим свещи

и кандило,

после Бог над нас ще се смили

и ще ни дари със сила...

Теб ще те посрещнат в твоя път

Божията Майка

и светците,

ангелите ще те преведат

към дома ти

близо

до звездите!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за хубавите думи, Валка!
  • Чудесен стих Руми!
    С удоволствие прочетох стиховете ти!
    Поздрави сърдечни!
  • С обич и на теб, мила Маги!
  • при звездите............

    с обич, мила Руми.
  • Няма да спра да пиша за него, да се моля за него, да вярвам, че отново ще го видя. Той вече не тук, душата му се е възнесла и дано там да са посрещнали неговите близки, починали отдавна и най-вече дядо му, когото той толкова много обича!
    Благодаря ви, момичета, благодаря ви от все сърце за подкрепата, за добрите думи, за съболезнованията, за това, че преживяхте с мен моята огромна загуба! Бъдете здрави духовно и физически!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...