danda (Даниела)
358 1129
20 июл. 2012 г., 09:39

Blue 

  Поэзия » Другая
747 0 12

                                       автори: Венцислав Янакиев (magnum) и Даниела (danda)

          

           Blue

 

Луната тъгува – без теб нали дишам,

и изтънява във синьо до скъсване.

Сърцето – отдавна във тебе излишно,

отмерва посоки до пръсване.

 

Говоря понякога с вятъра нощем,

а после сънувам очите ти.

Две длани подреждат косите ми още

и пишат сюжет за мечтите.

 

Във синя тъга се заплитат ръцете,

когато потърся небето ти.

По изгрев намирам най-ранното цвете,

запазило капка роса от отнетото.

 

Кафето подслаждам с лъжичка сълза –

от скрития кошер със спомени,

намирам следите ти – синя тъга –

във вчерашен пясък заровени.

 

Напразно те чакам и дълго те вдишвам

и в синьо навън свечерява...

Сърцето – отдавна във мене излишно,

след тебе отмерва забрава.

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??