Blue
автори: Венцислав Янакиев (magnum) и Даниела (danda)
Blue
Луната тъгува – без теб нали дишам,
и изтънява във синьо до скъсване.
Сърцето – отдавна във тебе излишно,
отмерва посоки до пръсване.
Говоря понякога с вятъра нощем,
а после сънувам очите ти.
Две длани подреждат косите ми още
и пишат сюжет за мечтите.
Във синя тъга се заплитат ръцете,
когато потърся небето ти.
По изгрев намирам най-ранното цвете,
запазило капка роса от отнетото.
Кафето подслаждам с лъжичка сълза –
от скрития кошер със спомени,
намирам следите ти – синя тъга –
във вчерашен пясък заровени.
Напразно те чакам и дълго те вдишвам
и в синьо навън свечерява...
Сърцето – отдавна във мене излишно,
след тебе отмерва забрава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
