Блян
Сън сънувам, блян бленувам,
имам си една мечта.
Копнея и не се преструвам,
да обиколя с балон света.
Да политна нависоко
чак до светлите звезди.
Да погледна надалеко
над езера и планини.
И с вълшебната си пръчка
да орисам всяко зло
в пустота да се изгуби
и от него се роди добро.
От оръжията грозни
нов метал да се стопи.
Люлки, въртележки празни
да звъннат с детските игри.
А в пустинята да никне
житен клас и слънчоглед!
Вода в недрата ѝ да бликне
и всеки да е сит, приет!
Да няма плач или сълзи!
Спокоен да е всеки сън!
Радост да сияй в детските очи!
Небето синьо да е вън!
Мечтата сбъдва се когато
политва смело над света.
Когато я дарим богато
с любов и сложим ѝ крила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
