Dec 22, 2021, 7:57 AM

Блян

  Poetry
1.2K 0 2

Сън сънувам, блян бленувам,
имам си една мечта.
Копнея и не се преструвам,
да обиколя с балон света.

Да политна нависоко
чак до светлите звезди.
Да погледна надалеко
над езера и планини.

И с вълшебната си пръчка
да орисам всяко зло
в пустота да се изгуби
и от него се роди добро.

От оръжията грозни
нов метал да се стопи.
Люлки, въртележки празни
да звъннат с детските игри.

А в пустинята да никне
житен клас и слънчоглед!
Вода в недрата ѝ да бликне
и всеки да е сит, приет!

Да няма плач или сълзи!
Спокоен да е всеки сън!
Радост да сияй в детските очи!
Небето синьо да е вън!

Мечтата сбъдва се когато
политва смело над света.
Когато я дарим богато
с любов и сложим ѝ крила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...