Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18080
13 окт. 2019 г., 21:03  

Блян 

  Поэзия » Строгие формы
692 10 13

А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,


красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук,
сред делници вехнещи вечер в умора.


Изплиташ ми сребърни люлки в съня.
Обсъждаш ме тайно и с розите в двора,
но знаеш, че аз съм от странните хора.
Крилата си крия и чувствам вина.

Душата копнее за лъч светлина,
за въздух звезди... Да се рее в простора.
Високо, високо без сън и умора,
да види усмивката твоя Луна.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Ники!
  • Много е красиво Наде!
    Лунно и приказно!
  • Благодаря ви, приятели! От сърце!
  • Много ми хареса този блян, свързващ душата с небето, Луната, звездите...тази двупосочна връзка, която ни извисява духовно и ни кара да се чувстваме истински живи! Поздравявам те!
  • Високо, високо...
  • Душата се лее в сонети...
    А аз чета и дъвча солети...
    Значи ми е харесало, щом ме избива на злотворни стихчета...
  • От странните хора си ти! такива дето няма как да не ги помниш!
  • Впечатляваща творба!...
    Поздрави, Наде!...
  • Красив сонет!... Красив копнеж!... Поздравления, Наде!
  • "... а аз съм безкрила, закотвена тук,
    сред делници вехнещи вечер в умора."
  • Красиво,изящно, великолепно нашепващо творение! Поздравления!
  • Красива творба! Докосна ме...
  • Интересна сонетна форма!
    И един мистичен диалог с Луната...
    Хубаво е!
Предложения
: ??:??