Patrizzia (Надежда Ангелова)
2375 18463
13.10.2019 г., 21:03 ч.  

Блян 

  Поезия » Строги форми
4.9 / 14
848 10 12
А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,
красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук,
сред делници вехнещи вечер в умора.
Изплиташ ми сребърни люлки в съня.
Обсъждаш ме тайно и с розите в двора,
но знаеш, че аз съм от странните хора.
Крилата си крия и чувствам вина.
Душата копнее за лъч светлина,
за въздух звезди... Да се рее в простора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • PoliGeorgieva (Поля Георгиева) Приключенията на Съни
    Приключенията на Съни
  • Самодива (Вики) Изпращане
    По склоновете стръмни на деня се спускаше безименен скитáлец. Животът му – сурова планина, поглъщаше...
  • Tzvetna (Цвета Иванова) Разговор пред една картина
    — Художнико, каква е любовта? — Не питай мене. Вгледай се в портрета. — Жена с невероятна красота! С...
  • imperfect (Яна) Amargo
    Горча ли ти? Отричаш. (Лицемерие.) Наясно си, че утре ще съм същата. Какво очакваш? Кредит на довери...

Още произведения »