Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
13.10.2019 г., 21:03 ч.  

Блян 

  Поезия » Строги форми
786 10 12

А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,


красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук,
сред делници вехнещи вечер в умора.


Изплиташ ми сребърни люлки в съня.
Обсъждаш ме тайно и с розите в двора,
но знаеш, че аз съм от странните хора.
Крилата си крия и чувствам вина.

Душата копнее за лъч светлина,
за въздух звезди... Да се рее в простора.
Високо, високо без сън и умора,
да види усмивката твоя Луна.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??