10 июл. 2025 г., 22:19

Бодливо признание в любов

218 2 5

БОДЛИВО ПРИЗНАНИЕ В ЛЮБОВ

 

Недей ми вярва. Често ще те лъжа.

Защото ме е страх, че ще си идеш.

Ти на забрава бил ли си осъждан?

Ако не си, е трудно да провидиш –

 

как от безсилие се подкосяват

дори на залез мълчалив нозете.

Потънеш ли сред делничната плява –

край теб светулки даже не присветват.

 

Светът не знае, че си съществувал –

без име, без адрес, дори без поща.

Остава ти безкрайно да сънуваш,

да си повтаряш: – Нощ е още, нощ е...

 

А изгревът – дори да ти се случи,

ще бъде скрит от облака ехиден.

И мисля си, че уличното куче

ще има орис – трижди по-завидна.

 

И затова съм вкопчена във тебе –

едно невзрачно, тъничко бодилче,

изронено от непокорен репей,

обречено до смърт да те обича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...