Бодливо признание в любов
БОДЛИВО ПРИЗНАНИЕ В ЛЮБОВ
Недей ми вярва. Често ще те лъжа.
Защото ме е страх, че ще си идеш.
Ти на забрава бил ли си осъждан?
Ако не си, е трудно да провидиш –
как от безсилие се подкосяват
дори на залез мълчалив нозете.
Потънеш ли сред делничната плява –
край теб светулки даже не присветват.
Светът не знае, че си съществувал –
без име, без адрес, дори без поща.
Остава ти безкрайно да сънуваш,
да си повтаряш: – Нощ е още, нощ е...
А изгревът – дори да ти се случи,
ще бъде скрит от облака ехиден.
И мисля си, че уличното куче
ще има орис – трижди по-завидна.
И затова съм вкопчена във тебе –
едно невзрачно, тъничко бодилче,
изронено от непокорен репей,
обречено до смърт да те обича.
© Валентина Йотова All rights reserved.
