Бодливо признание в любов
БОДЛИВО ПРИЗНАНИЕ В ЛЮБОВ
Недей ми вярва. Често ще те лъжа.
Защото ме е страх, че ще си идеш.
Ти на забрава бил ли си осъждан?
Ако не си, е трудно да провидиш –
как от безсилие се подкосяват
дори на залез мълчалив нозете.
Потънеш ли сред делничната плява –
край теб светулки даже не присветват.
Светът не знае, че си съществувал –
без име, без адрес, дори без поща.
Остава ти безкрайно да сънуваш,
да си повтаряш: – Нощ е още, нощ е...
А изгревът – дори да ти се случи,
ще бъде скрит от облака ехиден.
И мисля си, че уличното куче
ще има орис – трижди по-завидна.
И затова съм вкопчена във тебе –
едно невзрачно, тъничко бодилче,
изронено от непокорен репей,
обречено до смърт да те обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
