19 мар. 2021 г., 07:39

Боже, колко сме малки! 

  Поэзия » Другая
521 1 3

 

Ще сънувам на утрото свежия дъх –
как ме гали на Бог светлината,
как съм цялата обич и тичам навън
да попия докрай свободата.
Ще сънувам приятелски меки очи –
как споделят и залък, и вяра,
как са истина всички големи мечти
и у нас тъмнина не остава.
Ще сънувам, че цялата тази земя
е Едемска градина за всички –
никой просто не помни какво е война,
нито грубите грозни привички…
Ще сънувам Живота в началния вид –
преди тежкия грях на Адама.


Боже, колко сме малки и как ни боли
на душите ни страшната рана!!!

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красива и дълбока, вярваща в Бога поезия.
  • Благодаря, Ина Калина!
  • "Ще сънувам Живота в началния вид –" извън сътворението животът може да се огледа в реката, но не може да пие от нея... такива размисли събуди. Да, малки сме. Поздрави, Руми!
Предложения
: ??:??