Боже, колко сме малки!

19.03.2021 г., 7:39 ч.

Поезия » Друга

519 1 3

Ще сънувам на утрото свежия дъх –
как ме гали на Бог светлината,
как съм цялата обич и тичам навън
да попия докрай свободата.
Ще сънувам приятелски меки очи –
как споделят и залък, и вяра,
как са истина всички големи мечти
и у нас тъмнина не остава.
Ще сънувам, че цялата тази земя
е Едемска градина за всички –
никой просто не помни какво е война,
нито грубите грозни привички…
Ще сънувам Живота в началния вид –
преди тежкия грях на Адама.

Боже, колко сме малки и как ни боли
на душите ни страшната рана!!!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenaradost (Милена Френкева)

2022-04-12T17:13:48+03:00

Красива и дълбока, вярваща в Бога поезия.
ruba (Руми Бакърджиева)

2021-03-20T09:56:57+02:00

Благодаря, Ина Калина!
ИнаКалина

2021-03-19T09:40:36+02:00

"Ще сънувам Живота в началния вид –" извън сътворението животът може да се огледа в реката, но не може да пие от нея... такива размисли събуди. Да, малки сме. Поздрави, Руми!