Боже, колко сме малки!
Ще сънувам на утрото свежия дъх –
как ме гали на Бог светлината,
как съм цялата обич и тичам навън
да попия докрай свободата.
Ще сънувам приятелски меки очи –
как споделят и залък, и вяра,
как са истина всички големи мечти
и у нас тъмнина не остава.
Ще сънувам, че цялата тази земя
е Едемска градина за всички –
никой просто не помни какво е война,
нито грубите грозни привички…
Ще сънувам Живота в началния вид –
преди тежкия грях на Адама.
Боже, колко сме малки и как ни боли
на душите ни страшната рана!!!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
