25 апр. 2008 г., 07:07

Боли

659 0 1

Мина време, откакто

за последен път те молих.

И все пак - напразно.

Ти си отиде заедно със

своите разочарования,

както всички, навярно.

Аз съм тук, но ме няма.

Гледам през прозрачни стени

всичко, което се случва,

всяка истина, която не си.

Питам се как можах да ти вярвам,

така да се опустоша.

Още не мога да се изправя,

а беше моята война.

Нуждая се от теб,

колкото и глупаво да ти звучи.

Знам, че ме разнищваш

и все пак ми трябваш - 

боли...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...