25 апр. 2008 г., 07:07

Боли

663 0 1

Мина време, откакто

за последен път те молих.

И все пак - напразно.

Ти си отиде заедно със

своите разочарования,

както всички, навярно.

Аз съм тук, но ме няма.

Гледам през прозрачни стени

всичко, което се случва,

всяка истина, която не си.

Питам се как можах да ти вярвам,

така да се опустоша.

Още не мога да се изправя,

а беше моята война.

Нуждая се от теб,

колкото и глупаво да ти звучи.

Знам, че ме разнищваш

и все пак ми трябваш - 

боли...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...