Apr 25, 2008, 7:07 AM

Боли

  Poetry » Love
662 0 1

Мина време, откакто

за последен път те молих.

И все пак - напразно.

Ти си отиде заедно със

своите разочарования,

както всички, навярно.

Аз съм тук, но ме няма.

Гледам през прозрачни стени

всичко, което се случва,

всяка истина, която не си.

Питам се как можах да ти вярвам,

така да се опустоша.

Още не мога да се изправя,

а беше моята война.

Нуждая се от теб,

колкото и глупаво да ти звучи.

Знам, че ме разнищваш

и все пак ми трябваш - 

боли...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...