БОЛКА

В дива лудост онемял,

палиш пламък негорял

и караш друг за теб

да сътвори блян нелеп.

Задух въздух чужд доставя

и в твоите гърди забавя

надвиснала беда –

среща с любовта.

Тя пали своето кандило

и свети в живото мъртвило.

Води те към мрачни дебри

сред съмнения неведри.

Докато гони твоя мрак,

летиш в опиум от мак,

ала иде час разлъчен

и от нея вече си отлъчен.

Сочи ти достигната врата

и те кани да отвориш я.

Зад нея среща те позната –

Болка искрена и свята.

Тя пали друга вяра

и да не вярваш тебе кара.

Напълнил влажните очи,

за забрава молиш ти.

Дори смъртта те изкушава,

а животът сякаш те предава.

Но дали помисли,

че сърцето никога не мисли.

Да тупти най умее,

да тъжи не смее.

Изтръгни го и смири,

приучи го да мълчи.

Обясни му сред тъги,

че ярките звезди

не раждат ги слънца –

те в тъма са светила.

В тъма ли си и днес?

Или бе до днес?!

Дъждът гаси ли ти свещта?

Или палиш я в дъжда?!

10.II.2011

Камен Тодоров ©