11.02.2011 г., 13:47  

Болка

894 0 0

БОЛКА

 

 

В дива лудост онемял,

палиш пламък негорял

и караш друг за теб

да сътвори блян нелеп.

 

Задух въздух чужд доставя

и в твоите гърди забавя

надвиснала беда –

среща с любовта.

 

Тя пали своето кандило

и свети в живото мъртвило.

Води те към мрачни дебри

сред съмнения неведри.

 

Докато гони твоя мрак,

летиш в опиум от мак,

ала иде час разлъчен

и от нея вече си отлъчен.

 

Сочи ти достигната врата

и те кани да отвориш я.

Зад нея среща те позната –

Болка искрена и свята.

 

Тя пали друга вяра

и да не вярваш тебе кара.

Напълнил влажните очи,

за забрава молиш ти.

 

Дори смъртта те изкушава,

а животът сякаш те предава.

Но дали помисли,

че сърцето никога не мисли.

 

Да тупти най умее,

да тъжи не смее.

Изтръгни го и смири,

приучи го да мълчи.

 

Обясни му сред тъги,

че ярките звезди

не раждат ги слънца –

те в тъма са светила.

 

В тъма ли си и днес?

Или бе до днес?!

Дъждът гаси ли ти свещта?

Или палиш я в дъжда?!

 

 

10.II.2011
Камен Тодоров ©

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Тодоров Всички права запазени

За мултимедийна визуализация, моля отворете: www.vbox7.com/play:95a30672

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...