3 июн. 2015 г., 20:53  

ножица

1K 0 0

неразумните действия ме бяха покрили

сега им отскубвам

дебелите корени

 

развълнувана бъркам

в торбата със сили

и после я пълня догоре

с възможности

 

в мен красиво и светло е

по-към щастливо

 

нo не е защото

животът мой розов е -

просто виждам затишие

движа кормило

което от Господ

грижовно е стоплено

и вдишвам красивото  -

земята е долу

 

хей вижте ме

с мисли как роня оковите

с причудливи конвулсии

небето как стигам

как блъскам с обувки

към пода

неволите

в безопасност и

можеща-през-всичко-да-мина

как бързо отивам

напред към

опасности

моят поглед

е вечен

трансформатор на сила

 

и цялата болка

е срязана

с ножица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...