3 июн. 2015 г., 20:53  

ножица

1K 0 0

неразумните действия ме бяха покрили

сега им отскубвам

дебелите корени

 

развълнувана бъркам

в торбата със сили

и после я пълня догоре

с възможности

 

в мен красиво и светло е

по-към щастливо

 

нo не е защото

животът мой розов е -

просто виждам затишие

движа кормило

което от Господ

грижовно е стоплено

и вдишвам красивото  -

земята е долу

 

хей вижте ме

с мисли как роня оковите

с причудливи конвулсии

небето как стигам

как блъскам с обувки

към пода

неволите

в безопасност и

можеща-през-всичко-да-мина

как бързо отивам

напред към

опасности

моят поглед

е вечен

трансформатор на сила

 

и цялата болка

е срязана

с ножица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...