ножица

неразумните действия ме бяха покрили

сега им отскубвам

дебелите корени

развълнувана бъркам

в торбата със сили

и после я пълня догоре

с възможности

в мен красиво и светло е

по-към щастливо

нo не е защото

животът мой розов е -

просто виждам затишие

движа кормило

което от Господ

грижовно е стоплено

и вдишвам красивото  -

земята е долу

хей вижте ме

с мисли как роня оковите

с причудливи конвулсии

небето как стигам

как блъскам с обувки

към пода

неволите

в безопасност и

можеща-през-всичко-да-мина

как бързо отивам

напред към

опасности

моят поглед

е вечен

трансформатор на сила

и цялата болка

е срязана

с ножица