Прелистих страницата на едно очакване,
изпъстрено със думи и ласки, с тъга.
Четирилистна детелина там подсказваше,
че някога била съм сам-сама.
Сега ме чака следващата страница,
самотна, бяла, закопняла за живот.
На нея искам да оставя
един букет от истинска любов.
Аз от букета щедро ще раздавам
на всеки, комуто липсва любов.
За себе си едничко стръкче ще оставя,
то стига ми за цял живот.