Dec 13, 2011, 7:55 PM

Букет

  Poetry
596 0 5

Прелистих страницата на едно очакване,

изпъстрено със думи и ласки, с тъга.

Четирилистна детелина там подсказваше,

че някога била съм сам-сама.

 

Сега ме чака следващата страница,

самотна, бяла, закопняла за живот.

На нея искам да оставя

един букет от истинска любов.

 

Аз от букета щедро ще раздавам

на всеки, комуто липсва любов.

За себе си едничко стръкче ще оставя,

то стига ми за цял живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...