9 авг. 2012 г., 11:55

Булевардна илюзия

1K 0 0

Булевардна преса. Слово с пирони.

Забити в пръстите букви, неизричани прози.

Безделни делници - като просяци -

свличат се в канала. Четива,

запълващи шахти от глупост.

 

Хора някакви. Крачат. Безутешни

в тъгата своя от привидни щастливи мигове.

Илюзия на канала на тротоара.

Мислят безсмислено. Думи някакви.

За да утешат себе в четиво- булевард.

 

Коронясали принца- цял рептил.

В главата с червеи - уж приятели на народа.

Замислен замисъл, вековен постулат.

А те - четат булевардното слово и въздишат.

Въздишат за себе, че утре просто умират.

 

А някои чужди животи живеят.

Отделно от тях и от шахтата.

Само привидно се стичат в канала. Отдолу…

Отдолу цял град- не могат да си представят

как оцелява, въпреки техните избори.

 

Избор приравнен на мачкане.

Ден в мрак- светлина от безпътие.

Надделява по-силният - привидно щастие.

Заложена програма на илюминати -

живот в средната земя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...