9.08.2012 г., 11:55

Булевардна илюзия

1K 0 0

Булевардна преса. Слово с пирони.

Забити в пръстите букви, неизричани прози.

Безделни делници - като просяци -

свличат се в канала. Четива,

запълващи шахти от глупост.

 

Хора някакви. Крачат. Безутешни

в тъгата своя от привидни щастливи мигове.

Илюзия на канала на тротоара.

Мислят безсмислено. Думи някакви.

За да утешат себе в четиво- булевард.

 

Коронясали принца- цял рептил.

В главата с червеи - уж приятели на народа.

Замислен замисъл, вековен постулат.

А те - четат булевардното слово и въздишат.

Въздишат за себе, че утре просто умират.

 

А някои чужди животи живеят.

Отделно от тях и от шахтата.

Само привидно се стичат в канала. Отдолу…

Отдолу цял град- не могат да си представят

как оцелява, въпреки техните избори.

 

Избор приравнен на мачкане.

Ден в мрак- светлина от безпътие.

Надделява по-силният - привидно щастие.

Заложена програма на илюминати -

живот в средната земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...