Бумеранг...

Поэзия » Философская, Свободный стих

659 4 9

Бумеранг...

От толкова много говорене за мен

не можеш да се изразиш ти самия.

И от толкова много критикуване на

другите - храниш се със отсъствието си.

Заглушаваш така звука на гласи си.

Удряш силно главата си в стената.

Затваряш сърцето си с тежък катинар.

Убиваш се, вместо да живееш.

Вече не си губи времето в това да

казваш вместо мен що е лошо и добро.

Какво трябва да правя и какво не.

В това да живееш живота ми, вместо своя.

И да се нараняваш отново и отново

с това да не бъдеш себе си. В това

и мен да нараняваш, задушавайки с

неудовлетворението си - съществуването ми.

Ако искаш обаче пътя си така да извървиш.

И само със камшика и несигурността си... -

истината си да изразяваш. Тогава. Давай!

Несъмнено застреляй ме. Спусъка дръпни.

За да видиш, че вече няма да ме сломиш.

И на всичко отгоре себе си ще победиш.

Защото аз няма да се погубя с отмъщение.

Но в живота всичките ни избори завръщат се.

И доброто и лошото. И останалото. И всичко.

Обратно към нас, като този хвърлен бумеранг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

В живота всичко, което правим, всичките ни избори се завръщат към нас като бумеранг.

Ако предаваме негативна енергия ще сме вечно намусени и нещастни. А ако раздаваме положителна енергия, на въпреки всяко едно страдание, усмивките и щастието ще се завърнат към нас отново и отново. Защото не бива да забравяме. Щастието е миг, а не притежание. Както и всичко останало в живота ни. Ако обичаме, ще бъдем обичани. Ако сме толерантни, все някой ще е толерантен с нас и ще ни приема такива каквито сме. Вярно не всичко е толкова просто, но не и толкова сложно колкото си мислим. Вярно има много несправедливости и обрати, но ние сме тези които дори и неизбежни в отношението си към тях ги позволяваме. Но понякога ни е достатъчно само един човек да ни приеме.

Всички луди открай време са мислени за луди, защото не можем да ги разберем. И това е нормално. Не е нужно да се разбираме или да сме съгласни с другите, за да се приемаме и да живеем собствения си живот в един общ свят, който споделяме...

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Мили Светле, Веси и Ники, благодаря ви от душа! Поздрави и прегръдки!

2017-04-02T00:39:49+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Съгласен съм и оставам в размисъл! Въздействащ, Лили! Поздравления!

2017-04-01T23:13:04+03:00
Веси_Еси (Еси)

Съгласна съм с теб, Лили. Всичко се връща. Затова, както е казал Конфуций „Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб.” Всички хора са различни. Не трябва да ги съдим, а просто да ги приемаме - такива, каквито са. Поздрави и прегръдки!

2017-04-01T21:20:37+03:00
Svetlana23 (Светла Ангелова)

Така е, всичко се връща. Необходимо в днешния и във всеки един свят послание. Свободни сме да бъдем такива, каквито сме, но трябва да се уважаваме и да сме отговорни. Не печелим нищо с това, когато нараняваме и съдим, когато се правим на такива, каквито не сме или пък налагаме власт в чуждия живот. Само губим и рано или по - късно го осъзнаваме...

2017-04-01T17:16:09+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Мислим си, че е правилно да дразним, да критикуваме хората, за да сме по - силни и властни. И не е така. Обратното ни прави силни. Като мисълта" Страхлив е този, който не се бори със страха си, а не този който се страхува. Мислим си и че да се месим в живота на другите с повече от нашето присъствие или отсъствие на е нормално и естествено. И отново не е така. Както почти винаги приемаме разума, сърцето за безумие и ги разделяме като две различни неща, и се оказва че в тази раздяла се намира истинското безумие.
Благодаря ви, приятели за прочита и искрената ви подкрепа!

2017-04-01T13:23:32+03:00