Kalia1117 (Лили Вълчева)
759 2799
1.04.2017 г., 2:32 ч.  

Бумеранг... 

  Поезия » Философска, Свободен стих
431 4 9

Бумеранг...

 

От толкова много говорене за мен 

не можеш да се изразиш ти самия.

И от толкова много критикуване на

другите - храниш се със отсъствието си.

 

Заглушаваш така звука на гласи си.

Удряш силно главата си в стената.

Затваряш сърцето си с тежък катинар.

Убиваш се, вместо да живееш.

 

Вече не си губи времето в това да

казваш вместо мен що е лошо и добро.

Какво трябва да правя и какво не.

В това да живееш живота ми, вместо своя.

 

И да се нараняваш отново и отново

с това да не бъдеш себе си. В това

и мен да нараняваш, задушавайки с

неудовлетворението си - съществуването ми.

 

Ако искаш обаче пътя си така да извървиш.

И само със камшика и несигурността си... -

истината си да изразяваш. Тогава. Давай!

Несъмнено застреляй ме. Спусъка дръпни.

 

За да видиш, че вече няма да ме сломиш.

И на всичко отгоре себе си ще победиш.

Защото аз няма да се погубя с отмъщение.

 

Но в живота всичките ни избори завръщат се.

И доброто и лошото. И останалото. И всичко.

Обратно към нас, като този хвърлен бумеранг.

 

 

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

В живота всичко, което правим, всичките ни избори се завръщат към нас като бумеранг.

Ако предаваме негативна енергия ще сме вечно намусени и нещастни. А ако раздаваме положителна енергия, на въпреки всяко едно страдание, усмивките и щастието ще се завърнат към нас отново и отново. Защото не бива да забравяме. Щастието е миг, а не притежание. Както и всичко останало в живота ни. Ако обичаме, ще бъдем обичани. Ако сме толерантни, все някой ще е толерантен с нас и ще ни приема такива каквито сме. Вярно не всичко е толкова просто, но не и толкова сложно колкото си мислим. Вярно има много несправедливости и обрати, но ние сме тези които дори и неизбежни в отношението си към тях ги позволяваме. Но понякога ни е достатъчно само един човек да ни приеме.

Всички луди открай време са мислени за луди, защото не можем да ги разберем. И това е нормално. Не е нужно да се разбираме или да сме съгласни с другите, за да се приемаме и да живеем собствения си живот в един общ свят, който споделяме...

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мили Светле, Веси и Ники, благодаря ви от душа! Поздрави и прегръдки!
  • Съгласен съм и оставам в размисъл! Въздействащ, Лили! Поздравления!
  • Съгласна съм с теб, Лили. Всичко се връща. Затова, както е казал Конфуций „Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб.” Всички хора са различни. Не трябва да ги съдим, а просто да ги приемаме - такива, каквито са. Поздрави и прегръдки!
  • Така е, всичко се връща. Необходимо в днешния и във всеки един свят послание. Свободни сме да бъдем такива, каквито сме, но трябва да се уважаваме и да сме отговорни. Не печелим нищо с това, когато нараняваме и съдим, когато се правим на такива, каквито не сме или пък налагаме власт в чуждия живот. Само губим и рано или по - късно го осъзнаваме...
  • Мислим си, че е правилно да дразним, да критикуваме хората, за да сме по - силни и властни. И не е така. Обратното ни прави силни. Като мисълта" Страхлив е този, който не се бори със страха си, а не този който се страхува. Мислим си и че да се месим в живота на другите с повече от нашето присъствие или отсъствие на е нормално и естествено. И отново не е така. Както почти винаги приемаме разума, сърцето за безумие и ги разделяме като две различни неща, и се оказва че в тази раздяла се намира истинското безумие.
    Благодаря ви, приятели за прочита и искрената ви подкрепа!
  • Лили,със сентенции и изстрадана болка успяваш да държиш читателя в размисъл! Успех!😍
  • Отново мъдро и поучително, хареса ми!
  • Харесах ! Мигът е вечност. Браво..
  • "Щастието е миг,а не притежание"!Браво!Някой беше казал също,че Ада,това са другите!
Предложения
: ??:??