20 июл. 2017 г., 10:33

Бури

Поэзия » Философская, Гражданская

535 0 5

Не съм плакал от години...
А как ми се плаче...
Обаче светът е облечен в юначност!
Прозрачни са хорските чувства,
а облаци пускат красиви мъниста.
Изкуство изящно е днес да си истински.
Мислиш ли? Искаш ли? Имаш ли сили?
Слънце да бъдеш в зловещите бури...
Зрънце да носиш в сърцето си...
Смел ли си?
Белези плачат дълбоко по теб.
Лед са на хората милите думи.
Страшна се сипе градушка – куршуми
свалят телата...
Заплака Луната!
Изгасна звездата!
Изтръпна земята!
Под родната стряха ридае жената
и тихо ти шепне: ,,Ела си, ела си...’’

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

thedac (Димитър Драганов)

Истини, извиращи от дълбините на сърцето ми. Това е моят поглед за нещата. Благодаря! Страхотна вечер!

2017-07-21T00:41:18+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Така е - животът е наниз от бури. Но... светът е обречен на юначност. Поздравления!

2017-07-20T22:23:13+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много истини казваш...

2017-07-20T21:50:59+03:00
thedac (Димитър Драганов)

Благодаря! Разбирам се, че знам, че има и цветна страна на нещата. Но не натам ме тегли музата - винаги нещо ме дърпа към отрицателните неща.

2017-07-20T16:27:54+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Тъжно звучиш, Митко! Истина е, което констатираш... Но надявам се, разбираш, че светът не е само черен... Поздравления за стиха!

2017-07-20T11:24:19+03:00