Бури
Не съм плакал от години...
А как ми се плаче...
Обаче светът е облечен в юначност!
Прозрачни са хорските чувства,
а облаци пускат красиви мъниста.
Изкуство изящно е днес да си истински.
Мислиш ли? Искаш ли? Имаш ли сили?
Слънце да бъдеш в зловещите бури...
Зрънце да носиш в сърцето си...
Смел ли си?
Белези плачат дълбоко по теб.
Лед са на хората милите думи.
Страшна се сипе градушка – куршуми
свалят телата...
Заплака Луната!
Изгасна звездата!
Изтръпна земята!
Под родната стряха ридае жената
и тихо ти шепне: ,,Ела си, ела си...’’
© Димитър Драганов All rights reserved.
