thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Jul 20, 2017, 10:33 AM

Бури 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
347 0 5

Не съм плакал от години...
А как ми се плаче...
Обаче светът е облечен в юначност!
Прозрачни са хорските чувства,
а облаци пускат красиви мъниста.
Изкуство изящно е днес да си истински.
Мислиш ли? Искаш ли? Имаш ли сили?
Слънце да бъдеш в зловещите бури...
Зрънце да носиш в сърцето си...
Смел ли си?
Белези плачат дълбоко по теб.
Лед са на хората милите думи.
Страшна се сипе градушка – куршуми
свалят телата...
Заплака Луната!
Изгасна звездата!
Изтръпна земята!
Под родната стряха ридае жената
и тихо ти шепне: ,,Ела си, ела си...’’

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Истини, извиращи от дълбините на сърцето ми. Това е моят поглед за нещата. Благодаря! Страхотна вечер!
  • Така е - животът е наниз от бури. Но... светът е обречен на юначност. Поздравления!
  • Много истини казваш...
  • Благодаря! Разбирам се, че знам, че има и цветна страна на нещата. Но не натам ме тегли музата - винаги нещо ме дърпа към отрицателните неща.
  • Тъжно звучиш, Митко! Истина е, което констатираш... Но надявам се, разбираш, че светът не е само черен... Поздравления за стиха!
Random works
: ??:??